Какви видове структури за вграждане има?

Какви видове структури за вграждане има?

Елегантността, красотата и функционалността са характерна черта за съвременната баня. Трябва да е достатъчно просторна и лесна за почистване. Структурите за вграждане са съвременен метод за решението на проблема. Монтират се непосредствено в стената. Какво представляват, кои са предимствата от използването им и отделните видове? Разказват от онлайн магазин BMAG.

Защо структурите за вграждане са толкова популярни?

структури за вграждане

Представляват висяща тоалетна чиния с вградено в стената казанче за вода, което не се вижда, а за освобождаване на течността е предвиден само един или два бутона за натискане. Този дизайн и конструкция доведоха до популярността на структурите за вграждане. Позволяват подобряване на хигиената в банята, тъй като се освобождава място за почистване на пода. Създават визуална илюзия за повече пространственост, тъй като човешкото око оценява обема на помещението по незаетото пространство на тавана и пода.

Въпреки че тоалетната чиния е окачена на стената, тя издържа тегло над 200 кг. Използването на структури за вграждане напълно скрива тръбните комуникации и създава красив и завършен под, поради липса на нужда от подрязване на плочките.

Какви видове структури за вграждане има?

Съществуват различни разновидности, които се отличават както по вида на инсталацията, така и по мястото на разположение, формата на тоалетната чиния и други:

  • рамкови (конзолни) – получават името си от наличието на изключително здравата си стоманена конзола, която служи за основа на цялата конструкция. Тя поема теглото и натоварването, за това е изработена от здрава неръждаема стомана, третирана с разтвор, който я предпазва от различните агресивни условия, като влага и ръжда. Рамковите структури за вграждане се монтират директно за стената и наличието на гипсокартонени прегради и стенни конструкции не са подходящи;
  • блокови структури за вграждане – представляват конструкции без рамка. В основата им стои обичайна арматура, върху която се монтира казанчето и тоалетната чиния, заедно с всички изводи за захранване. Монтира се върху тухлена или бетонна стена, но не изисква изграждане на гипсокартонена конструкция за скриване на комуникациите;
  • структурите за вграждане са още класически фронтални и ъглови – в последния случай монтажът е на ъгъл. Позволява максимално използване на свободното пространство. Предпочитани са в тесните бани с твърде ограничено място. Ъгълът на монтажа е на 45 градуса спрямо двете стени, където е в близост до канализационната система за свързване;
  • овални или кръгли – считат се за най-практични и удобни. Липсата на ъгли и остри върхове предпазва от наранявания и прави почистването по-лесно. Въпреки това, не много често се срещат и квадратни, капковидни и правоъгълни форми. Те са в интериори с необичаен и оригинален дизайн;
  • според вида на оттичането, двата основни типа са хоризонтално и кръгово – в първия случай, водата се изпуска от една точка и преминава директно в канала. При второто, оттичането е от няколко точки едновременно и обхваща цялата повърхност на тоалетната чиния. За да е икономична системата, обичайно казанчето има две отделения с вода – малко и голямо и съответно два изведени бутона на панела за управление.

Какви допълнителни функции предлагат?

В отделни случаи се предвижда възможност за свързване към вентилационната система за отвеждане на неприятните миризми и се добавят модули за изпускане на ароматни миризми във въздуха. Други имат антибактериално покритие със сребърни йони, неутрализиращи отлаганията на варовик и наслояването на замърсявания, с което се елиминира и развитието на бактерии.

About the author